Цял ден си мисля за какво ми трябваше да се боря за някаква си еманципация. Да се издържам сама, за да не претоваря случайно любимия. Или просто съм принудена да го правя, поради липсата на кадърни и желаещи да го направят мъжки екземпляри?!
Да, действително, еманципацията ни осигури най-важното на този свят - свобода и независимост. Дишам по-спокойно, забавлявам се по-пълноценно и не треперя от ужас какво ще се случи с мен ако мъжът до мен ме напусне. Освен това мога да си позволя да си избирам мъж по "любов", а не по джоба му, което е много важно за щастието ми.
Покрай тези придобивки обаче, какво се случва - юрнахме да се развиваме, да работим на няколко места, докато любимият си бачка само на едно и да се доказваме и борим с мъжкия пол. А мъжете? те какво спечелиха или не, от нашите привидни битки.
а) о, жена ми си може и сама, няма чак толкоз нужда от мен. Идеално!!
б) а каква безплатна и неизискваща домакиня и майка на децата ми си имам. ммммм
в) за креватното обслужване ще замълча
Сигурно има и друго ама това стига за сега за да добием реална представа от нашата еманципация кой повече спечели. И да разберем, защо мъжете не се бунтуваха особено срещу нея.
Аз така като гледам ние само дето гърбим и се съсипваме да доказваме колко сме можещи и знаещи, но истински умните и силните тук пак са си мъжете. Друг е въпросът, че покрай тези облекчения, които ние зорлям им натрапихме те започнаха да стават все по големи тарикати и егоисти и да загубват мъжествеността си. И после се чудим къде изчезнаха джентълмените. Ами ние се погрижихме да позачезнат.... Ние сами си изфабрикувахме мъхльовци и после ревем.
И за всичко това не ни е виновна емаципацията, а нашето калпаво понятие за нея. Какво ни пречи да си се развиваме и да си бачкаме без да се нагърбваме и с мъжкото бреме. Оставихме не само с лека ръка, ами дори с удоволствие мъжете да ни делегират функциите си, като същевременно ние си запазихме своите, глупаво внушавайки си, че сме си ги поделили с любимия, защото сме го научили да сменя памперс и да бута количка.
Стигнахме до там да се РАДВАМЕ изрично, че мъжът ни прави тези неща и още повече да го идеализираме и да си мислим, че без него него не можем. Радваме се, че ни е донесъл дърва за печката. Радваме се, че ни е сменил кранчето.... изобщо радваме се за всички елементарни неща, които изначално са си мъжки задължения. Радваме се за малкото, което получаваме и не осъзнаваме какво всъщност ние самите даваме в замяна. Най-малкото даваме си здравето натоварвайки се с прекалено неща, стресирайки се излишно.
Стигнахме до там, че се налага да се сдобиваме с дипломи, да градим кариера за да печелим уважението и интереса на мъжете. И упорито отказваме да осъзнаем, че сега вместо мъжете нас да ни купуват, почнахме ние тях да си ги купуваме. Вместо мъжете да се борят за нас, ние се борим за тях.
Казано накратко спечелихме си свободата, за да си загубим женското в нас, семейството, да загубим истинските мъже. Спечелихме си свобода, от която дори не можем да се възползваме, защото просто не остава време и сили от бачкане, гърч и тревоги по отглеждане на деца и осигуряване на бъдещето им. Спечелихме си разглезени и егоистични мъже, които са с нас заради далаверата, а не защото ни обичат и уважават просто поради факта, че сме жени и това, което можем де им дадем като жени. Претенциите им станаха прекалено големи, не са глупави те, нали?! А пустата еманципация / набутвация
Да, действително, еманципацията ни осигури най-важното на този свят - свобода и независимост. Дишам по-спокойно, забавлявам се по-пълноценно и не треперя от ужас какво ще се случи с мен ако мъжът до мен ме напусне. Освен това мога да си позволя да си избирам мъж по "любов", а не по джоба му, което е много важно за щастието ми.
Покрай тези придобивки обаче, какво се случва - юрнахме да се развиваме, да работим на няколко места, докато любимият си бачка само на едно и да се доказваме и борим с мъжкия пол. А мъжете? те какво спечелиха или не, от нашите привидни битки.
а) о, жена ми си може и сама, няма чак толкоз нужда от мен. Идеално!!
б) а каква безплатна и неизискваща домакиня и майка на децата ми си имам. ммммм
в) за креватното обслужване ще замълча
Сигурно има и друго ама това стига за сега за да добием реална представа от нашата еманципация кой повече спечели. И да разберем, защо мъжете не се бунтуваха особено срещу нея.
Аз така като гледам ние само дето гърбим и се съсипваме да доказваме колко сме можещи и знаещи, но истински умните и силните тук пак са си мъжете. Друг е въпросът, че покрай тези облекчения, които ние зорлям им натрапихме те започнаха да стават все по големи тарикати и егоисти и да загубват мъжествеността си. И после се чудим къде изчезнаха джентълмените. Ами ние се погрижихме да позачезнат.... Ние сами си изфабрикувахме мъхльовци и после ревем.
И за всичко това не ни е виновна емаципацията, а нашето калпаво понятие за нея. Какво ни пречи да си се развиваме и да си бачкаме без да се нагърбваме и с мъжкото бреме. Оставихме не само с лека ръка, ами дори с удоволствие мъжете да ни делегират функциите си, като същевременно ние си запазихме своите, глупаво внушавайки си, че сме си ги поделили с любимия, защото сме го научили да сменя памперс и да бута количка.
Стигнахме до там да се РАДВАМЕ изрично, че мъжът ни прави тези неща и още повече да го идеализираме и да си мислим, че без него него не можем. Радваме се, че ни е донесъл дърва за печката. Радваме се, че ни е сменил кранчето.... изобщо радваме се за всички елементарни неща, които изначално са си мъжки задължения. Радваме се за малкото, което получаваме и не осъзнаваме какво всъщност ние самите даваме в замяна. Най-малкото даваме си здравето натоварвайки се с прекалено неща, стресирайки се излишно.
Стигнахме до там, че се налага да се сдобиваме с дипломи, да градим кариера за да печелим уважението и интереса на мъжете. И упорито отказваме да осъзнаем, че сега вместо мъжете нас да ни купуват, почнахме ние тях да си ги купуваме. Вместо мъжете да се борят за нас, ние се борим за тях.
Казано накратко спечелихме си свободата, за да си загубим женското в нас, семейството, да загубим истинските мъже. Спечелихме си свобода, от която дори не можем да се възползваме, защото просто не остава време и сили от бачкане, гърч и тревоги по отглеждане на деца и осигуряване на бъдещето им. Спечелихме си разглезени и егоистични мъже, които са с нас заради далаверата, а не защото ни обичат и уважават просто поради факта, че сме жени и това, което можем де им дадем като жени. Претенциите им станаха прекалено големи, не са глупави те, нали?! А пустата еманципация / набутвация
