четвъртък, 3 февруари 2011 г.

бягство

Имам нужда от изход!
Сега, веднага, спешно
бягство, катапултиране.
Толкова съм оплетене в мрежите на мислите си - не зная кое е правилно, кое не.
Не мога да остана със себе си и съвестта си, защото ще се осъдя. Не мога да си простя...
Трябва да се спася и да остана цяла
А изходът е - еднопосочен.
Бягство от теб, от другите, от параноята...
Трябва да се изтрия с гума или...
някакви идеи?!
неканена съм
непожелана
а все пак влюбена - но не искам да съм тук, в чуждия дом и да се залъгвам, че ти си моя свят.
Не си!
виновни сме
да, представи си, отново ще посрещам изгрева и залеза в самота...
Публикувано от в

5 коментара:

  1. Violka-Antevasin3 февруари 2011 г. в 6:23

    Все по-често си мисля, че самотата е едно от най-естествените неща... Най-добрият спътник понякога. Тя не идва сама, ние я викаме, защото понякога се нуждаем от нея, нуждаем се да се скрием в ледените й прегръдки и да се заблуждаваме, че така ни е по-добре. Но много често за съжаление, самотата иска своя дял от нас, иска да и се плати за отделено време, което е прекарала с нас. Тя взема част от нас, и колкото по-дълго ползваме услугите й толкова по-скъпо ще ни струва това.

    ОтговорИзтриване
  2. mi64ica3 февруари 2011 г. в 9:25

    така е, и самотата като толкова други състояния, си я викаме и имаме нужда от нея понякога.
    Съгласна съм, че може да бъде и градивна:)

    ОтговорИзтриване
  3. Violka-Antevasin3 февруари 2011 г. в 9:31

    Дали?! Но все пак, като всяко нещо, трябва и тя да има срок на годност :) "100 години самота" стигат! ;) А следващите 100...?

    ОтговорИзтриване
  4. vapor6 февруари 2011 г. в 7:18

    Понякога е път към друг самотник...

    ОтговорИзтриване
  5. Violka-Antevasin9 февруари 2011 г. в 20:40

    Понякога се случва така, че двама самотника на едно място не могат, защото единият е прекалено самотен за да допусне някой до себе си ;) Вече е забравил, какво е близост.

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)