Като дете ме учеха, че да обичам себе си - нещо естествено за едно дете, - означава да съм егоист и високомерна. Свикнах да поставям другите над себе си и да мисля първо за другите, тъй като това показва, че съм "добър човек". Ето колко рано ми бяха втълпени тези условности.
А пък аз съм абсолютно сигурна, че способността да давам обич е пряко свързана със силата на обичта към самата мен.
Толкова години се опитвах да бъда обичана, страдах, че не се получава, че губя мъжете, които обичам...а то, какво било. Скъсах малко късно с мита, че имам само една концепция за себе си, и че тя е само положителна, или само отрицателна. Спрях да смесвам самооценката си с поведението си или с поведението на другите към мен. А ТОВА Е МНОГО ТРУДНО. Господства фразата - "Ти си лошо момиче", вместо " държиш се лошо". Навиците на мислене от детството не се изкореняват лесно.
Всичко започна с това, че ако не харесвам поведението си в даден момент, то това няма нищо общо със самооценката ми. Избрах да бъда винаги ценна в своите очи. Колкото и странно да звучи избрах го съзнателно и ми носи само дивиденти.
А пък аз съм абсолютно сигурна, че способността да давам обич е пряко свързана със силата на обичта към самата мен.
Толкова години се опитвах да бъда обичана, страдах, че не се получава, че губя мъжете, които обичам...а то, какво било. Скъсах малко късно с мита, че имам само една концепция за себе си, и че тя е само положителна, или само отрицателна. Спрях да смесвам самооценката си с поведението си или с поведението на другите към мен. А ТОВА Е МНОГО ТРУДНО. Господства фразата - "Ти си лошо момиче", вместо " държиш се лошо". Навиците на мислене от детството не се изкореняват лесно.
Всичко започна с това, че ако не харесвам поведението си в даден момент, то това няма нищо общо със самооценката ми. Избрах да бъда винаги ценна в своите очи. Колкото и странно да звучи избрах го съзнателно и ми носи само дивиденти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар