комфортна досадна зона

Времето си тече, а с него и стречовете в реалния живот.
Кратко въведение, от много време насам искам да седна да пиша, но винаги си намирам по-лесен начин, да карам Петър да седне да го направи, защото той пише много добре, защото все пак с това си е изкарвал парите, защото...защото. Критичност, разочарование, неуспех, срам. Реакции като на малко дете:) А толкова много пътуваме и е толкова пълна душата ми, че иска да материализира вълшебствата. Та нали аз съм главната героиня в моето филмче:)