за раждането, за новото

Днес ме трогна една красива, бъдеща мама и имах импулс да седна да попиша и споделя.
Колко малко му трябва на човек, една топла прегръдка и добра дума от човек, на който държиш. Е, днес получих и двете, благодаря ви (Красе и Петър).
Моите последни 3 месеца са месеци на трансформации, пълни промени, дълбоки и силни емоционални състояния. И макар да се чувствах безсилна, под натиск, ме крепеше мисълта, че идва новото, че старото ще бъде елиминирано и това ще има ефект на очистване.
Ах, как ме преследваха натрапчиви мании, страхове, усещах се толкова самотна, без никой да ме подкрепи. Но дори и този самоанализ е ценен, носи яснота и свобода.
Искаме по-добър свят - С приятелите, които бяха покрай мен през всичкото това време на тревожност, мисля че НЕ само е възможно, а и ЩЕ стане съвсем скоро:)
Благодаря ви, че ви има! Обичам ви

вашите слаби места

Знам, не е особено приятна тема за обсъждане, но дори и с вътрешните резерви и съпротиви се надявам да ме прочетете.
Ужасни трудности изпитвам да се науча да НЕ бъда нещастна, не знам за вас.
Не е лесно за започна да мисля по друг начин. Някак си съм привикнала към някакви мисли и чувства и сега се опитвам да ги променям, да се отучвам от тях. Най-важното и същевременно най-трудното за мен си остава бдителността, да се ...уловя, когато използвам стереотипите.
Моето слабо място е гневът. Много ми е къс фитилът! А знам, че той също е избор, като толкова други неща в живота, да не кажа, почти всичко:) Стигнах до заключението, че аз когато съм гневна, съм си направо "лудичка". Тогава не мога да контролирам поведението си, временно полудявам. Много ме обезсилва. Изобщо ми пречи във всичко. А винаги, когато го използвам, във взаимоотношенията си, насърчавам човека от отсреща да ми отмъщава, като продължи да се държи така както досега.
Май гледам на живота прекалено сериозно. А трябва да се усмихвам по-често и да избирам смеха, да виждам нелепостта на почти всяка житейска ситуация. Ще се опитам, в  момент на гнява, да бъда близо до човек, който обичам, това ме успокоява, уталожва враждебността.

комфортна досадна зона

Времето си тече, а с него и стречовете в реалния живот.
Кратко въведение, от много време насам искам да седна да пиша, но винаги си намирам по-лесен начин, да карам Петър да седне да го направи, защото той пише много добре, защото все пак с това си е изкарвал парите, защото...защото. Критичност, разочарование, неуспех, срам. Реакции като на малко дете:) А толкова много пътуваме и е толкова пълна душата ми, че иска да материализира вълшебствата. Та нали аз съм главната героиня в моето филмче:)