в най-чистия й вид, любовта между двама души има свързваща, обединяваща роля. Всичко, което човек обича е част от него. Затова, когато изгубиш нещо, което си обичал истински, страдаш и изпитваш болка, защото сякаш от тялото ти липсва частица.
Когато двама души се влюбят един в друг, те изпитват онази неимоверна любов и привличане един към друг. Изпитват непрекъсната нужда да са един с друг, защо? Защото любовта им ги обединява много повече, отколкото те си дават сметка и осъзнават. Буквално те не са вече двама души, а едно и също нещо.
Влюбените се твърди, че имат обща аура и енергия, което извисява съзнанията им. Затова за тях всичко е красиво и прекрасно, дори обикновените и скучни неща от ежедневието започват да преливат от цветове и красота. Първоначално потокът на любовта е толкова силен, че те губят егото си, сливат се. Това продължава различно дълго, но в мига, в който се "опомнят" и егото се връща в центъра на събитията. Започва стъпка по стъпка да си възвръща позициите. Любовта проглежда през очите на егото.
Влюбените започват да разпознават първо дребните си недостатъци, което първоначално не пречи, но...след това започва. Те започват да се критикуват, да се опитват да се променят или поне онези дребни неща, които ги дразнят в другия. В конструктивната критика по принцип няма нищо лошо, напротив градивна е, но източникът, който започва да я диктува е лош. Всяко его се смята за единствено и неповторимо, център на всичко. И така енергията става не обща, а бойно поле. Егото си служи с всички възможни средства, кавги, борби за надмощие. И така докато едното его не капитулира, обикновено е това на жената, но вече нищо не както преди, та вероятно не може да се генерализира. И докато еготата да осъзнаят, че не могат да се победят едно друго, любовта безвъзвратно си е отишла. Не се понасят, мразят се, разстоянието между тях е вече километрично и нищо не може да го запълни. Обвързаните просто разкъсват оковите и се разделят.
Дори не искам да говоря за хората с по-силно его. Там сценарият е същият, че и по-зловещ. Притискат и подчиняват отсрещния. Обречена връзка.
Та мисълта ми е - има ли джанъм хора, които успяват да притиснат егото си до стената и просто да се радват на ЛЮБОВТА, да се сливат в нея, истински щастливи хора!? Тогава егото ще се свива и намалява и човек няма да може да се върне към хитринките си, защото ще е нащрек. Човек ще е свободен, ще открие своя център. Ще бъде самата любов. Егото е тази крепостна стена, но ми се иска да вярвам, че може да бъде разрушена, камък по камък, както е била и изградена.
Колко ли сме много тези, които ни е страх да я разрушим!?
Когато двама души се влюбят един в друг, те изпитват онази неимоверна любов и привличане един към друг. Изпитват непрекъсната нужда да са един с друг, защо? Защото любовта им ги обединява много повече, отколкото те си дават сметка и осъзнават. Буквално те не са вече двама души, а едно и също нещо.
Влюбените се твърди, че имат обща аура и енергия, което извисява съзнанията им. Затова за тях всичко е красиво и прекрасно, дори обикновените и скучни неща от ежедневието започват да преливат от цветове и красота. Първоначално потокът на любовта е толкова силен, че те губят егото си, сливат се. Това продължава различно дълго, но в мига, в който се "опомнят" и егото се връща в центъра на събитията. Започва стъпка по стъпка да си възвръща позициите. Любовта проглежда през очите на егото.
Влюбените започват да разпознават първо дребните си недостатъци, което първоначално не пречи, но...след това започва. Те започват да се критикуват, да се опитват да се променят или поне онези дребни неща, които ги дразнят в другия. В конструктивната критика по принцип няма нищо лошо, напротив градивна е, но източникът, който започва да я диктува е лош. Всяко его се смята за единствено и неповторимо, център на всичко. И така енергията става не обща, а бойно поле. Егото си служи с всички възможни средства, кавги, борби за надмощие. И така докато едното его не капитулира, обикновено е това на жената, но вече нищо не както преди, та вероятно не може да се генерализира. И докато еготата да осъзнаят, че не могат да се победят едно друго, любовта безвъзвратно си е отишла. Не се понасят, мразят се, разстоянието между тях е вече километрично и нищо не може да го запълни. Обвързаните просто разкъсват оковите и се разделят.
Дори не искам да говоря за хората с по-силно его. Там сценарият е същият, че и по-зловещ. Притискат и подчиняват отсрещния. Обречена връзка.
Та мисълта ми е - има ли джанъм хора, които успяват да притиснат егото си до стената и просто да се радват на ЛЮБОВТА, да се сливат в нея, истински щастливи хора!? Тогава егото ще се свива и намалява и човек няма да може да се върне към хитринките си, защото ще е нащрек. Човек ще е свободен, ще открие своя център. Ще бъде самата любов. Егото е тази крепостна стена, но ми се иска да вярвам, че може да бъде разрушена, камък по камък, както е била и изградена.
Колко ли сме много тези, които ни е страх да я разрушим!?
Хм, мисля, че хората, които не робуват на егото в емоционалния си живот са малко, ако изобщо съществуват. Поне аз не познавам такива. Пък и в наши дни е още по-трудно заради всичките приказки за личната свобода, пространство и разни други глупости, които хората си поставят като условия, за да участват във връзка с някого.
ОтговорИзтриванеОсвен това, понякога любовта започва от егото, според мен. Нерядко някой те харесва, ти него не толкова, но ако е по-напорист, ухажва те и т.н. егото ти се поласкава и казва - защо не?!
Тази тема е дълга, широка и безкрайна. А понякога нещата могат да бъдат толкова простички и истински. Ако не си ги усложнявахме излишно :)
така е, могат да са леснички
ОтговорИзтриванекакто каза една много мъдра жена:"Отпусни я тази душа, не позволявай проблемите да те променят, усмихни се, всичко е наред. Това е най-ужасната борба - да не изпадаш в унение, да не се озлобяваш и депресираш, когато имаш проблеми на главата. Но си струва"
Хух... с тези си думи, ме накара сериозна да се замисля.
ОтговорИзтриванеАми ако любовта на двамата ни герои е започнала по друг начин... т.е отначало на връзката е било егото, дразнещите малки неща и т.н. но след това осъзнаваш, че се влюбваш все повече и повече в това "дразнещо нещо", даваш му свобода, не искаш да го променяш, защото го обичаш такова каквото е.... И се сливате, потапяте се в един друг свят, толкова магичен, толкова (не)реален. Докато един ден, хаха, един ден всичко се променя. Его ли е или не, не знам, но каквото и да е причинява невъобразимо силна болка. И вече си половин човек със осакатена душа.
Но напоследък си мисля и не мога да реша, дали когато страдаме от раздяла, от това че човекът който ни се е клел със сълзи на очи, че ни обича, ни е изоставил... дали страдаме наистина ние, нашата душа, сърце... или страда само нашето ЕГО, което не можем и не можем да подтиснем? Не знам!?
Ако изобщо е възможно, колко ли време е необходимо докато се разруши?
ОтговорИзтриванеКогато двама придобият мъдрост, то тогава разбират какво всъщност са сътворили, но в повечето случаи или всичко е безвъзвратно приключило или просто са изтървали помъдряването. Защото, за да осъзнаеш всъщност Любовта, трябва да познаваш и себе си.Тя може да съществува в чистата си форма само и единствено в единия от двамата.Тъжно, но все пак е нещо:)
ОтговорИзтриванепп- това аз ли го написах?!:)))
Violka, мисля, че до голяма степен страда Егото. Ако беше сърцето и душата - човек наистина щеше да може да обича само веднъж вероятно. Докато Егото се лекува по-лесно. И забележи, че повечето хора, когато бъдат изоставени, се устремяват да се заобичат повече, да си намерят интересни занимания, да си обърнат повече внимание, да правят по-интересни неща. Уж за да избягат от мислите, но всъщност това са все неща, които помагат на Егото! :)
ОтговорИзтриванеирония е и е тъжно... но съм съгласна с теб Ирония! (хахаха, наистина, ти ли написа това):D
ОтговорИзтриванеЯвно винаги единият обича повече, единият гони - другият бяга! Законът на джунглата!
Nadinka, аз вярвам, че човек може да обича чисто и истински завинаги само веднъж в живота си, един единствен човек. Като лебедите!
(колкото и банално,инфантилно,наивно да звучи)
Навярно малцина са тези, но знам че ги има! Уви може би само те губят от това :(