понеделник, 21 март 2011 г.

ЗРЯЛОСТ И ЛЮБОВ



Любовта може да има три измерения. Едното е измерението на зависимостта - това е, което се случва с повечето от хората. Съпругът зависи от съпругата, съпругата зависи от съпруга; те се експлоатират взаимно, властват един над друг, притежават се взаимно, принизяват се един друг до състояние на стока. Това се случва в света в 99 % от случаите. Ето защо любовта, която може
да отвори портите на рая, отваря само портите на ада. 
Втората възможност е любов между две независими личности. И това се случва понякога. Но и това води до нещастие, защото има непрестанен конфликт. Не е възможно адаптиране - двамата са толкова независими, че никой не е готов на компромис; да се приспособи към другия. Поети, артисти, мислители, учени хора, които живеят в известна независимост, са такива, с които не е възможно да се живее - твърде са егоцентрични. Те дават свобода на другия, но тази свобода прилича по-скоро на безразличие, отколкото на свобода. Изглежда по-скоро като че ли тях не ги интересува, като че ли няма значение за тях. Те си осигуряват взаимно личното пространство.
Взаимоотношението изглежда прекалено повърхностно - те се страхуват да навлязат по-дълбоко един в друг, защото са по-привързани към своята свобода, отколкото  към любовта и не искат да правят компромиси. 
А третата възможност е взаимозависимостта. Тя се случва много рядко, но всеки път, когато се случи, част от рая слиза на Земята. Двама души, които нито са независими, нито са зависими, но се намират в огромна синхронност, като че ли дишат един за друг, една душа в две тела - когато това се случи любовта се е случила. Само това може да се нарече Любов. Другите 2 в действителност не са любов, а са просто някакви комбинации - социални, психологически, биологични, но все пак комбинации. Третата е нещо духовно. 
Нуждаене и даване, обичане и имане. 
К.С. Люис е разделил любовта на тези два вида:"нуждаеща се любов" и "даряваща любов".
Аврам Маслов също разделя любовта на тези два вида. Първият вид той нарича "дефицитна
любов", а втората - "душевна любов". Разликата е важна и трябва да се разбере.  "Нуждаещата се любов" или "дефицитната любов" зависи от друг човек. Тя всъщност не е истинска любов - тя е нужда. Ти използваш другия човек като средство. Експлоатираш го, манипулираш го, властваш над него. Но така другият човек бива принизен, почти унищожен. А и той върши съвсем същото. Той също се опитва да те манипулира, да те управлява, да те притежава, да те използва.
Крайно нелюбящо е да използваш друго човешко същество. Така че това само прилича на любов, но е фалшива монета. То обаче се случва с почти 99% от хората, защото  получаваш първия си урок по любов още от детството. Ражда се дете, то е зависимо от майката.
Любовта му към майката е "дефицитна любов" - то има нужда от майката, не може без нея.
То обича майката, защото тя е неговият живот. Всъщност това не е в действителност любов -
то би обичало и всяка друга жена, всяка, която би го закриляла, всяка която би му помагала да оцелее, всяка, която би осъществила нуждата му. Майката е нещо като храна, която то яде. Тя не е само млякото му, което то получава, но и също и любовта - тя също е нужда. Милиони хора си остават деца през целия си живот, те никога не  порастват. Те стават по-стари физически,
но изобщо не израстват умствено; тяхната психика си остава малолетна, незряла. Те винаги имат нужда от любов, те копнеят за нея сякаш е храна. 
Човек съзрява в момента, в който започне  по-скоро да обича, отколкото да се нуждае. Когато започне да прелива, да споделя, да дава. Акцентът тук е напълно различен. В първия случай акцентът е как да получиш повече. При втория случай е как да даваш повече и да даваш безусловно. Това е израстване, зрелост, идване в себе си. Зрелият човек дава. Само зрелият човек може да дава, защото само зрелият има. Тогава любовта не е зависима. Тогава можеш да
обичаш независимо от това дали другият човек те обича или не. Тогава любовта вече не е  взаимоотношение, а състояние. 
Какво се случва, когато едно цвете цъфне в дълбоката гора, където никой не го оценява, никой не усеща ароматът му, никой не минава покрай него, никой не го нарича "прекрасно". никой не  вкусва от неговата красота, от неговата радост, където няма с кой да сподели радостта - какво става с това цвете? Умира ли то? Страда ли? Паникьосва ли се? Самоубива ли се? Не ! То продължава да си  цъфти, просто продължава да си цъфти. За него няма разлика дали някой  минава край него или не, това е без значение. То продължава да пръска своя аромат. Когато
 съм сам и тогава ще продължавам да съм така любящ както и когато съм с вас.Не сте вие тези, които създавате любовта ми. Ако вие създавахте любовта ми, тогава е естествено и любовта ми да я няма. Не вие изкарвате любовта ми навън, аз ви обсипвам с нея - това е даряваща любов, това е душевна любов. 
Но аз съм напълно съгласна, с К. С. Люис и с Аврам Маслов. Първата разновидност, на любовта, не е "любов", тя е нужда. Как може нуждата да бъде любов? Любовта е лукс. Тя е
изобилие. Тя е да имаш толкова много живот, че да не знаеш какво да правиш с него, поради
което го споделяш. Другият човек може да го приеме, може и да го пропусне - но що се отнася
до теб, това е поток, това е преливане. 

Когато зависиш от другия човек винаги има нещастие. В момента, в който започнеш да зависиш, започваш да се чувстваш нещастен, защото зависимостта е робство. Тогава започваш да си отмъщаваш по разни фини начини, защото човекът, от който трябва да зависиш придобива власт над теб. Никой не харесва някой да има власт над него, никой не обича да бъде зависим, защото зависимостта убива свободата. А любовта не може да разцъфти в зависимост - ЛЮБОВТА Е ЦВЕТЕ НА СВОБОДАТА, тя има нужда от пространство, от абсолютно пространство. Другият  човек не трябва да се намесва в него. Това е много деликатно. 
Когато зависиш, другият човек непременно ще властва над теб и ти ще се опиташ да властваш над него. Това е борбата, която се води между така наречените влюбени. те са върховни врагове, в непрекъсната битка.
Любовта се случва само когато си зрял. Ставаш способен да обичаш само когато си израстнал. Когато знаеш, че любовта не е нужда, а преливане. - душевна любов, даряваща любов - тогава даваш без никакви условия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар